Тома Томов
Едва ли има по-бременен със символизъм кадър от този,как пилотът Джордж Буш-младши снижава своя изтребител и каца на палубата на самолетоносача “Ейбрахам Линкълн”.Корабът е участвал в иракската кампания,обиколил е половината свят и се връща в тихоокеанската си база.Пилотът е син на пилот.Баща му се е сражавал с фашизма и победил Хирохито. Сега синът,едва започнал века,води две успешни кампании на хиляди километри от родината , в Афганистан и Ирак.Казват,всеки голям президент се нуждае от поне една война в аналите си,а не навършил първия мандат той има две. Обграден от млади,усмихнати моряци, кадърът вероятно е първият залп от предизборната му кампания. Може и да я спечели.(Ако икономиката му позволи).
Не зная за колко прибират духовете на войната в казармите(година,две?).Но сега,когато литват ангелите на мира,лумва с цялата си острота големия въпрос-може ли да се имплантира американска демокрация в поречието между Тигър и Ефрат,сред плодородните земи,където 6000 години е връзвало и давало жътва всичко друго,само не демокрация?
И понеже сме простосмъртни и не знаем какво ще ни донесе бъдещето,по необходимост ще извикаме духа на Чърчил и ще разкопаем(доколкото можем),гроба на легендарния иракски държавник Нури паша,за когото един английски посланик е казал:”Той е най-големият просяк,който съм виждал в живота си!”
На времето(поради липса на телевизия),чрез “Таймс” са изграждали противоречивата политическа символика.
”Британското правителство е най-голямата ислямска държава в света.То е благосклонно към арабите и се радва на приятелството си с тях!”Думите са на Уинстън Чърчил,по това време (март,1921 година),министър на колониите на Великобритания. За фон не му трябва самолетоносач,но като че ли е още по-значимо това,което виждаме зад гърба му-едно дръвче, което току що е посадил в Ерусалим,на хълма Скопос,до бъдещия еврейски университет.Току що е обещал “еврейски национален дом” в Палестина.
И отново той:”В Африка туземците са тъпи,а земята плодородна.В Месопотамия и Близкия Изток,земята е изпечена и сурова,а населението безстрашно.”
Всъщност,Чърчил успява да посади в тая суха земя(по съвета на полковник Лоурънс) две арабски кралски династии-едната в Трансйордан,а другата в Ирак.За целта,той провежда конференция в Кайро.Тогава съперничеството е между лорд Кързън,външен министър на Великобритания и доскоро вицекрал на Индия,и младият колониален секретар Чърчил(нещо като отношенията Колин Пауъл-Доналд Ръмсфелд).Кързън саркастично предполага и “Таймс” го цитира:”Чърчил ще бъде подложен на непреодолимото изкушение да провъзгласи себе си за крал на Вавилон”.
Бляскаво съзвездие от британски арабисти,сред тях-
Т.Е.Лоурънс,сър Пърси Кокс и знаменитата Джъртруд Бел,се съвещават в Кайро какво да правят с арабите в Ирак и поречието на Йордан.Като погледнем назад в историята какво виждаме-докато Палестина я люшкат невероятни ветрове,катастрофа след катастрофа в трите десетилетия,които следват нейният трансфер от турските султани към английските губернатори през 1918 година,то Ирак преживява период на икономическа експанзия и политически прогрес,все едно са се върнали златните дни на халифата на Абасидите.Петролът ,експлотиран от иракската петролна компания ,от кладенците на Мосул,Киркук и Басра по петролопроводи потича към Триполи,Хайфа и Персийския залив. След четирите затъпяващи века на османско управление,като никоя друга арабска подмандатна територия,иракчани стават независими преди Втората световна война.Даже уважавани членове на Лигата на нациите.
Всичко това под ръководството на един ловък и далновиден диктатор-Нури паша ес Саид.Роден е в глинена колиба в покрайнините на Багдад,по времето на султан Абдул Хамид,през декември 1888.Получава добро турско военно образование в колежа в Константинопол,където е брилянтен кадет.1912 година участва във войните с България.Той е първият офицер,който хвърля бомби от самолет върху българските войски.За кратко време е под влиянието на младотурските идеи,но се разочарова от Енвер паша, понеже вижда,че младотурците изпадат под германско влияние,а Нури е англофил.У него се събужда арабския дух,дезертира от турската армия и започва да се бори за свободата на Ирак. Професионален офицер,назначават го командир на артилерията на емир Фейсал.Непрекъснато е в конфликт с полковник Лоурънс, изразява открито презрението си към арабските племена,които командва.Най-вече за тяхното мародерство.Когато арабите завземат турски гарнизон,те събличат до голо пленниците си и след малко виждаш “турски батальон” възседнал камилите, под арабско знаме.Нури паша обича много уискито,което нарича най-добрия лек за “хрема , настинка,страх и лошо настроение”.
Когато емира Фейсал влиза в Дамаск през октомври 1918 година,Нури става командир на градския гарнизон и е повишен в генерал.Англичаните му дават най-висшите си ордени.Британците имат своя “Каулбарс”,това е полковник Уилсън.Нури го съветва, направо го умолява да е по-гъвкав с гордите и независими иракчани,но Уилсън не го слуша. И от юни 1920 до октомври,в долината на Ефрат,арабите въстават. Има над 10 хиляди убити,а Англия губи 40 милиона лири(200 милиона долара),за да потуши бунта.Или,тя дава три пъти повече, отколкото всички средства,с които е финансирала арабския революционен процес от 1916 до 1918 години.Бунтът се превръща в джихад.
И ето тук,хора като Чърчил и сър Пърси Кокс, умно оправят работата.Полковник Уилсън е запратен в Англия, в пенсия. Конференцията в Кайро приема иракското искане за Хашемитска монархия и предлага на емира Фейсал да бъде избран чрез свободни избори,плебисцит,за крал на Ирак.Чърчил е този,който предлага да смени колониалния мандат с договор за приятелство.Фейсал приема и е обявен за конституционен монарх на първата в арабската история, след смъртта на Мохамед,светска държава. Край на халифата,развод между джамията и държавата.Ако Фейсал имаше гения да обедини враждуващите арабски племена,то Нури Саид е този, който прави от тях модерна държава. Англичаните остават само с военновъздушна база в Хабаня и Нури често може да бъде видян в компанията на британски офицери, които се заливат от смях от вицовете му.”Приветствам те,о,Баща на шпионите!”,била фразата,с която Нури паша си хортувал с шефа на английското разузнаване.
Нури Саид,вече министър председател(юни,1930 година), довежда Ирак до пълна независимост и военен съюз с Великобритания за 25 години.Негова е идеята за Плодородния Полумесец-съюз между Ирак,Сирия,Ливан,Палестина и Йордания. Една отворена система,към която могат да се присъединят и други арабски страни,с цел изграждане на супердържава под иракско ръководство и Хашемитски монарх.Нури Саид вижда като естествен център на целия арабски свят Багдад,с неговия образован и буден народ,исторически корени,плодородни земи и енергийна мощ.Започва и продължилото близо половин век съперничество с Кайро като революционен център на панарабизма, под ръководството на обаятелния египетски национален лидер Гамал Абдел Насър.
Нури бе автор (февруари 1955 година) и на Багдадския пакт,военен съюз с Турция,Пакистан и Иран.Един прозападен военен съюз на южните граници на Съветския съюз.
ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО
Около военната кампания в Ирак пропагандата по света продаде какви ли не балончета,кеф ти “Ал Джазира”,кеф ти “Фокс”.В крайна сметка сме свободни хора, всеки може да купува и мисли каквото си иска.
Според мен обаче,това което се случи в Ирак,ако копнем малко по-надълбоко,е краят на един процес,който започна близо век по-рано,с Октомврийската революция.Кемал Ататюрк дойде на власт със стотици сандъци съветско злато, изпратени му от Троцки и Ленин,а любимият държавник,на когото той подражаваше,бе Йосиф Сталин.Десет години след смъртта на Ленин,революционерът Джавахарлал Неру завежда дъщеря си Индира на поклонение в мавзолея в Москва.Въпреки,че зад Неру стоят сто поколения брамини,той симпатизира на болшевиките, четете автобиографията му.Даже Махатма Ганди,42-ра година,когато а-ха,а-ха,Сталинград ще падне от армията на Паулус,казва:”Това не може да се случи!Съветският съюз не може да загине,защото бедняците трябва да имат своя държава!”
Единственото,за което са се карали Чърчил и полковник Лоурънс е,че Лоурънс е боготворял Ленин.От Сукарно в Индонезия, до Хуари Бумедиен и Бен Бела в Алжир,от Хафез Асад в Сирия,до Абдел Касем в Багдад,Насър в Кайро,Кадафи в Триполи,вълната бе една,историческият процес бе общ, поне в знаменателя.И имаше един град,по-важен от Мека – Москва.
Садам също подражаваше на Сталин.
Те не бяха комунисти, за разлика от Че Гевара и Кастро,но бяха част от световен революционен процес.
Този свят е вече Атлантида.Москва е Гоголевска провинция,а децата на комунистите станаха олигарси.
На сцената е Америка.Шоуто е нейно.
02.05.2003
