Тома Томов
За непълните десет години, през които воювал в Галия, превзел със щурм повече от 800 града, покорил 300 народности, сражавал се с три милиона души, от които един милион унищожил по време на битките и още толкова пленил.При това бил кльощав, с бяла и нежна кожа, имал мигрена и епилепсия. Първият му припадък, както казват, се случил в Кордоба. Юлий Цезар.
Сега , Джордж Буш. За по-малко от четири години води две войни на десетки хиляди километри от Америка, завладява Афганистан, унищожава базите на Ал Кайда, провежда първите избори там, налага прозападния Карзай. Сваля от власт и пленява Садам Хюсейн, окупира Месопотамия, където от 5000 години е имало цивилизация, но не са и помирисвали демокрация. Неговите легиони стъпиха в Узбекистан, Киргистан, Азърбайджан, Грузия. Въодушевени, 50 милиона украинци отхвърлиха кандидата на Путин. Ющенко и Саакашвили подписаха Карпатска декларация, с която се заканват да сторят същото в Молдова, Армения, а защо не и утре в Москва.И всичкото това – само за четири години, с по-малко от 2000 убити ( местните не се броят).
На коронацията оня ден във Вашингтон видяхме як,пращящ от здраве, нахъсан главнокомандващ.Самоуверен, властен, празнуващ личния си триумф.
Клюкарите, близки до двора, в един глас твърдят, че речта на 43-ия
( така наричат помежду си Буш), била страшна, че даже 42-ия ( Бил Клинтън )
много я харесал. А Буш и Клинтън не се понасят. Което е нормално, нали?…
Президентът Айзенхауер наричал Джон Кенеди “ това малко богаташко леке”. Хари Труман мразел Кенеди най-вече заради баща му Джое, който веднъж искал да го изхвърли от прозореца на някакъв хотел. Президентът Джонсън пък, наричал Боби Кенеди “ дребен,мръсен задник”.Боби му го връща – за него Джонсън е “абсолютно тъпо животно”. И това са исторически документирани оценки, представяте ли си в по-интимен кръг как се наричат?Последното, което изтече, е изохването на Кери в изборната нощ: “ Не мога да повярвам, че губя от тоя идиот!”
Речите, разбира се, се пишат за историята. Най- хубавите са на Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт и Джон Кенеди. Джордж Вашингтон, първият президент, употребява най- малко думи. Линкълн също е пестелив, само 701 думи, като забележете, казва “аз” само два пъти. Всичко друго е “ние”. Кенеди( и до днес знам речта му наизуст ),се вмества в 52 изречения.Десет думи са за свобода, единадесет са варианти на “ново”, “поколение” се явява четири пъти, “революция” или “революционер” три пъти. “Свят, глобус, земя, планета” – четиринайсет пъти!
Тъй като тези речи се пишат за идващите поколения и въобще за Славата, президентите участват в написването им само с … поправки. Обяснима е завистта на Никсън, който веднъж промърморил, че Кенеди даже когато спи, “ произвежда шедьоври” . И това е вярно. Общоизвестно е, че неговия съветник и приближен ,Тиъдър Соренсън, е автор на речите, а говори се и на книгата “Профили на смелостта”, за която Кенеди получава наградата Пулицър. В разговор с мен, професор Кенет Гълбрайт подчерта авторството си на една знаменита метафора от речта на Кенеди. А Уолтър Липман, великият маестро на американската журналистика, след като прибавил от себе си малко, но важно парченце в речта на президента,на другия ден след произнасянето и, иронично пише в колоната си, че “Кенеди ярко успя да изрази своите мисли”.
Краде се отвсякъде, но важното е като го напишеш, изведнъж да усетиш на езика си вкуса на вечността. Например, прочутото Рузвелтово “We have nothing to fear but fear itself”( “Няма от какво да се страхуваме освен от самия страх!”), било реклама на бакалница в незнайно, провинциално вестниче. Обаче Рузвелт взема изречението и така го забива в Историята, че нищо вече не може да го изкара оттам. Моделът е: “rendezvous with destiny”.
Т.е. резервирано място за интервю със Съдбата. При това неизменно благосклонно. Понякога трагично красиво.
Кенеди постоянно си повтаря стихотворението на Алън Сийгър, американец, поет, живял някога в Париж, като Хемингуей, записал се доброволец на фронта и загинал на 28 години,покосен от германските картечници.
I have a rendezvous with Death
At some disputed barricade
When spring comes back with rustling shade
And apple blossoms full the air.
…And I to my pledged word am true
I shall not fail that rendezvous.
(Имам среща със Смъртта
на барикада,нейде в бой
когато заромоли пролетта
и всичко бухне в розов цвят.
Аз дадох дума, ще я спазя
на тази среща ще съм пръв.)
Още на другия ден, след като го преизбират, младият Буш задава темата на речта:” Искам Свободата!” Майкъл Гершон, президентският литературен началник щаб, междувременно получава инфаркт.Буш му звъни в болницата:” Не ти се обаждам, за да те питам как върви речта, а само за да разбера как си ”…
“Свобода, свободен” Буш произнася 49 пъти.Това ми напомня за наредените батальони оловни войничета, с които Уинстън Чърчил си играе в своето детство. Буш посочва и Врага. Архиврагът на свободата – тиранията. Той иска да запали огъня на свободата в умовете на милиони хора, да освети тъмните подвали на нашия свят ( казват, че това пък го взели от Достоевски, от “Бесове” ).
Беше любопитно да се наблюдава нафуканата му тексаска походка на “човек от народа”,хилядите патриции, въобще целия аеропаг на американската власт,вперили погледи в него, докато той произнасяше думите на клетвата в мразовитото, но слънчево утро в подножието на Капитолия.Съизмерва ли се с Чърчил? С Роналд Рейгън? Очевидно много му се иска.Остава и да си повярва.
Но англичанинът се би с фашизма, милион пъти по- страшен враг от виртуалния Бин Ладен. Чърчил имаше гениалността да предусеща с десетина години “ подземния тропот от копитата на Историята”. А и пише сам речите си.После всички се опитват да пишат като него.Когато Чърчил воюва, той взема във военния си кабинет своите основни опоненти, британските лейбъристи. Техният лидер, Клемънт Атли, големите профсъюзни водачи са рамо до рамо с Чърчил и в “звездния” си час, Англия е единна. Заедно с нея са Рузвелт, арсеналът на демокрацията и Йосиф Сталин, чиято Червена армия пречупва гръбнака на Вермахта при Сталинград, Курск, а после влиза в Берлин.
Днес Буш е лидер на разединена нация, на синя и червена Америка, дълбоко разделена като култура. Десницата е на власт, либералите са бесни. Писателят Норман Мейлър казва, че Буш е най-презряната фигура в Америка. Скорсизи го нарича криминал. Тарантино, Копола, Робърт Редфорд, Оливър Стоун, хората, които създадоха образа на Виетнамската война с “Апокалипсис сега”, не участват в баловете.Интересно, как ли идващите поколения ще погледнат назад, към нашето време?
Като стана дума за балове, а те са девет в една нощ, за вход се плащат хиляди, големите корпорации плащат по 250 хиляди за правото да спонсорират. На един такъв бал, преди близо половин век, на входа, журналисти преградили пътя с микрофони и камери на влизащия Франк Синатра.”К`ви сте, бе?Да не сте от България?”-озъбил им се Гласът.
Но какво е баща без син? Буш знае, че му остават четири години и няма кой да го замени.Да довършва започнатото. Вицепрезидентът Чени има толкова много инфаркти, че всеки ден му е подарък. След четири години екипът Буш-Чени си отива, магазинът се затваря. А всички в политиката знаят, че реално играта ще е само още двайсет месеца, до следващите избори за Конгреса.Ще се оглеждат за нови лидери, няма да изпълняват желанията му, буквално няма да се съобразяват с него. Буш ще стане “ударена патица”. Наблюдателите твърдят, че ни предстоят необикновено интересни времена, тъй като президентът е енергичен, припрян и страшно амбициозен.Консерваторът журналист, Чарлз Краутхамър, предполага, че това ще доведе до най-опасното президентство в целия ни живот. Че Буш е наясно със ситуацията, затова никакви ваканции, вдигнал е големия чук и е решил ни повече, ни по-малко, да разруши строената от Франклин Делано Рузвелт насам , повече от седемдесет години, американска държава, такава, каквато я познаваме. Ще промени данъчната система- радикално, ще реформира социалната сигурност, всъщност ще я премахне, ще избере поне трима за мандата си върховни съдии, с което ще направи още по-консервативно правосъдието. С една дума, той иска да направи от цяла Америка един Тексас, стопроцентов капитализъм. Като бърбън. И с ковбойски ботуши.Революционер. С мисия. С няколко мисии.Няма да се оттегли от Ирак. По-скоро ще използва генералите Шарон и Мушарав , това, че Иран е обкръжен отвсякъде и ще се опита да свали моллите от власт в Техеран. Да, Иран е четири пъти по-голям като територия от Ирак и с три пъти по-голямо население, но моллите се провалиха като управници и младежта там по-скоро ще го подкрепи. В Ирак няма, разбира се , да има демокрация, но ще има “процес” към нея, ще има правителство, доминирано от шиити и цялото петстотин годишно уравнение, при което управници в страната са били само сунитите, коренно ще се промени.Ще има промени и в Израело-Палестинския конфликт – Арафат е мъртъв, а Махмуд Абас ще го слуша.
Близкият Изток се превръща в огромно бойно поле и няма как това да не се отрази на България.Демокрацията, когато се изнася със самолетоносачи и въздушнопреносими дивизии, се нуждае от гарнизони, от Бургас, през Тбилиси и Баку, до Ташкент.Може да успее, а може и да не…
24.01.2005
