Тома Томов
На тази страница на “Стандарт”, два- три месеца преди да започне войната предсказах,че президентът Буш след лесна,почти безболезнена кампания ще стане Освободителят на Багдад и че след това ще си има главоболия с мира.Предсказанията са неблагодарна работа,но пък са част от занаята.Един генерал от когото се възхищавам-Йехуд Барак,предвиди буквално колко дни ще трае войната и колко ще са жертвите,как ще се държи прехвалената републиканска гвардия и защо от Багдад не става Сталинград или пък Сайгон.Войната с Америка, ако възложиш изпълнението на иракски генерали ,е нещо като да подстригваш свиня-голяма олелия и никаква вълна.Не говоря,че може да купиш ислямски фанатик,но колкото и витиевато да бе Садамовото войнство,тихомълком си хвърлиха униформите и по долно бельо се прибраха по селата си.(Имаше ли сделка?).
Проблемите идват след това.
Барак,когато започна битката си за мир с арабите,бе напуснат масово от целия си министерски съвет.Бях в Израел тогава и заедно с големия български евреин Виктор Шемтов наблюдавахме по телевизията как той ,заминавайки за Кемп Дейвид, след десет оставки на министри,пое министерствата им.Шестнадесет дни преговори с огромната помощ на Бил Клинтън и в компанията на Ясер Арафат доведоха до провал. Вместо мир дойде Интифадата с хиляди убити. Интересното е,че Виктор Шемтов я предсказа.Имам го записано пред камера.Както предсказа няколко години преди това,че Ицхак Рабин ще бъде убит от израелски екстремист.
Въпросът на въпросите е-може ли въобще да има мир в Близкия Изток?
Клинтън опита и се провали.Старият Буш,неговият забележителен външен министър Джим Бейкър,положиха огромни усилия (Някой да си спомня за Мадридската мирна конференция?). Египетският президент Ануар Садат си върна и последната педя земя,но своите го убиха.Въпреки Нобеловата награда ,съмнявам се,че Арафат някога е искал мир-това е все едно Че Гевара да има амбицията да стане банкер на Уолстрийт.
Какво младият Буш,чиято армия се е разположила в поречието между Тигър и Ефрат,иска да постигне от тук нататък?Да,има уникалния шанс да издуха бутафорните кули на феодализма,които задръстват живота на стотици милиони араби и да ги вкара в модерността.Но ще успее ли?Да,може да даде на палестинците държава и на израелците най-после мир и спокойствие, но…
Най-добре се гледа бъдещето като се чете миналото.
И търсейки решения за днешния Близък Изток,президентът Буш чете книгата “Победителите” на историка Майкъл Бешлос, в която,за първи път, с пределна откровеност и въз основа на най-нови материали, се разкриват битките на съперничещите си групировки в кабинета на Франклин Делано Рузвелт.Светът вчера е сложен и напредвидим както и днес.Освен Рузвелт и неговите генерали и министри,за Германия мислят и Сталин и Жуков,и Чърчил и Антъни Идън.Изкушавам се да сменя имената с Буш(и Ръмсфелд срещу Колин Пауъл),Тони Блеър,Жак Ширак,Герхард Шрьодер и Владимир Путин.След години неизбежно ще четем от секретните днес протоколи сблъсъка и развитието на техните идеи.Докато едно ново поколение араби и евреи ще живее в бъдещето,да речем 2020, 2030 години…Какво бъдеще?Ами хайде, да четем Германия от 1943 година.В Берлин е Хитлер.Вермахтът още не е загубил Сталинград, а Айзенхауер ще стъпи на френски бряг чак след две години.
* * *
Няма друг американски президент,който да е вдъхнал немския дух още от детството си,както Франклин Рузвелт.Посещава Германия осем пъти,за първи път на девет годинки(поради инфаркта на баща му,родителите посещават знаменития курорт Бад Нойхайм).Семейството са англофили. Спят в английски хотел-“Вила Британия”.И докато детето шест месеца учи в местно училище (за да си оправело езика),майка му Сара се оплаква,че са принудени да обядват с “германски свине”.За Сара немците са “тъпи и втора ръка хора”.
Случайно,в 1901,деветнадесет годишният Рузвелт,докато плават заедно с майка си в норвежките фиорди, среща блестящата бяла яхта “Хохенцолерн” и нейния мустакат собственик- кайзера Вилхелм ІІ.Рузвелтови са прочута фамилия(всеки знае далечния им роднина Тиъдър Рузвелт,президент на САЩ),така че ,кайзерът ги кани на кафе.Младият Франклин” свива” за спомен един молив,на който,забележете,са останали следи от зъбите на кайзера.
По-късно Рузвелт,вече президент,винаги ще настоява,че детските му преживявания са му дали уникално разбиране на германската политика и психология.”Какво стана с тези хора, живееха така скромнои честито,добър семеен живот”(когато ги видял за първи път),а след това,”момчетата и момичетата им сложиха униформи,научиха ги да маршируват и единственото нещо,което се говори в училище е за неизбежната война с Франция и това,че Райхът е най-великата световна сила”.
1905 година,докато кара медения си месец с Елинор в Германия,пътували с трена някъде из провинцията и немски грубиян внезапно,без да помоли за разрешение,се пресегнал през младата двойка и треснал отворения прозорец.Елинор помислила,че бесния Франклин ще получи удар или най-малкото ще извика “боша” на дуел.
Посред войната с Хитлер,Рузвелт,човек с особено чувство за хумор и самоирония много пъти ще разказва историята, как един “пруски офицер” без да го пита ,затворил прозореца на влака. Понеже “майка му имала мигрена”, Рузвелт пак го отворил.В разказа прусакът още два пъти го затварял,а Рузвелт се разярил и “нокаутирал офицера”.заради което го хвърлили в Берлинския затвор.”Майка ми се обади в американското посолство и станаха сума ти разправии докато ме изкарат от пандиза.”
Рузвелт е 32-годишен, помощник държавен секретар, отговарящ за флотата,когато започва Първата световна война. Президентът Уилсън обявява неутралитет.Младият Рузвелт категорично е против( “Надявам се Англия,Франция и Русия ще диктуват мира в Берлин!”).Произнася речи против “кайзеризма”, “прусащината”,твърди,че германците са сбъркан народ,управляван от военна каста.През лятото на 1918,докато инспектира окопите на първа линия в Франция и Белгия,пише в дневника си за “тъпите “ германски военнопленници и “камарите от мъртви немци,които дразнят неговия чувствителен нос”.Рузвелт настоява ,че Англия,Франция и Съединените щати трябва да нахлуят дълбоко в Германия,на “бошите” да бъде даден урок,да разберат,че наистина са загубили тази война.Защото иначе германският милитаризъм лесно ще се възстанови и ще нападне отново.”Да им се отрежат ръцете,те друго не разбират,те трябва да бъдат наказани.”
Той счита,че Уилсън е сгрешил с неговите “четиринадесет точки”,с нежеланието си да завземе Берлин.Според Рузвелт, победителите е трябвало да окупират Германия и да отучат германците завинаги от техните амбиции за диктат,пруска военщина и световна империя.
Хитлер идва на власт,малко преди да го изберат за президент,през 1933 година и Рузвелт разбира много по-рано от повечето американци,че по време на неговото президентство, Америка ще се наложи да плаща за грешките на Уилсън.А когато войната започва,президентът публично ще каже,че съюзниците трябва да си вземат урок от 1918 година и да”изкоренят семената на злото в Германия”.
През януари,1943 година,той се среща в мароканското пристанище Казабланка с Уинстън Чърчил и за пръв път обявява намерението си-“безусловна капитулация”.”Супер!”-приглася му Чърчил,”Представям си как Гьобелс и цялата тая банда ще изквичат”.”Това е добре и за руснаците”-казва Рузвелт,”все едно чичо Джо(прякорът,с който Рузвелт нарича Сталин) ,го е измислил”.
Вътрешно Чърчил обаче не вярва в мъдростта на “безусловната капитулация”.Според него,това ще накара германците да се бият още по-ожесточено , ще се удължи и оскъпи войната.А и не споделя Рузвелтовите утопии за преобразяване на следвоенна Германия.Сталин му е най-голямата грижа.Той знае,че главния защитен вал срещу съветската доминация в следвоенна Европа няма да бъде кой друг,ако не Германия.Значи,германската инфраструктура ще трябва максимално бързо да бъде възстановена когато млъкнат оръжията.
Съобщават на Сталин за декларацията на Рузвелт и Чърчил за” безусловна капитулация”,точно когато Червената армия пленява VІ армия на Паулус при Сталинград.Той е бесен,че съюзниците не са го консултирали предварително,а и знае,колко трудно е да накара немците след войната да приемат съветския начин на живот.”Комунизмът е подхожда на Германия толкова”-казва той,”колкото самара на кравата.” Няма илюзиите на Ленин за комунистическа Германия,но,”немците са талантливи хора”. Надява се германската индустриална мощ,уменията на немските инженери и работници да бъдат впрегнати в един следвоенен Гулаг за възстановяването на Съветския съюз.
Рузвелт,Чърчил и Сталин все още воюват и в главите им е доста мътно какво да правят с плячката след това.
Решават да се срещнат в Техеран.
(следва)
01.06.2003
