„Съдбата, това са хиляди сили.”
Константин Павлов
-Ти защо ме обичаш?
Второто изречение, въпросът, който ми зададе Ванга. Няма да ви казвам за спонтанния ми, несвързан отговор. Първата и дума беше името на скрития ми син (зад девет земи в десета), тя нямаше откъде да знае за него.
Не се интересувах от Ванга. Бях гледал филма на Невена Тошева, тя беше роднина с моята близка приятелка Пиринка Хаджиева. Обсъждахме, мисля че беше заснето със скрита камера, как Ванга гледа, черно-бели кадри, накрая имаше и една идеологическа дискусия, в стил „академик Лисенко”. Невена Тошева не вярваше на Ванга.
Няколко години по-късно Людмила Живкова ме извика, вече бях заснел Хенри Мур, предложи ми да направя филми за Рьорих и Ванга.
Иван Славков, с когото бяхме приятели (освен, че ми беше и началник като шеф на Българската национална телевизия), ми разказа, че когато Людмила катастрофирала (два пъти в един ден и на крачка от смъртта), отишъл при Ванга да я моли за помощ. „Смърт! Смърт! Смърт!” завила тя и се хванала за корема. „Какво бе, какво? Кажи какво?” Когато разказваше, Иван повтаряше движенията с двете си ръце и се люлееше със затворени очи.
Звъннал веднага след това в Правителствена болница на лекарите, да търсят в корема. Съсредоточени върху обезобразената и глава, те пренебрегнали кръвоизлив и бързо развиваща се инфекция. Иван беше убеден, че Ванга е спасила Людмила.
„Ще снимаш Ванга тайно, никой не трябва да знае. Ние с теб ще правим едно изследване на този уникален феномен, за който сега обществото не е дорасло. Това трябва да остане тайна!” Но не беше никаква тайна, че Людмила вече беше много близка с Ванга, че искаше диалог на държавата с религията, че закара Тракийското съкровище в нюйоркския Метрополитен и там поиска лична среща с американския президент.
Казах и, че не мога да снимам Ванга защото нищо не разбирам от тези неща. А и половин година по-късно ме уволниха от телевизията…
Трябваше да минат десетина години, една лична криза (буквално не знаех какво да правя с живота си) и помолих Нешка Робева да ме заведе при Ванга. От тогава нататък, четири години, до последната нощ преди смъртта и, ходех при нея с камера и без камера.
„Ванге, гледай го тоя ма! Що го пускаш?” „ А,а,а той ще ме снима и мен ще ме показват по целия свят на вечни времена!”
Миналата година в Русия, за кой ли път, бе излъчен филм за Ванга. 90 милиона зрители за една вечер! Като се абстрахирам от коментарите на руските автори, от техните изводи за „чудото”, почти всички кадри на живата Ванга са от нашия филм. Предсказанието се сбъдва…
Година и половина преди тръгването на „Наблюдател”, Ванга каза точно, до месец началото на програмата. След това ни помагаше в трудни моменти, разисквахме възможността да отидем заедно до Божи гроб. Беше много близка с оператора ни, Коко Тодоров. Повика Джимо (Димитри Иванов) и разговаря с него когато се самоуби синът му. Кръсти внучката ми, държа я в ръцете си.
Снимахме строежа на храма в Рупите, как Светлин рисуваше фреските и иконите, килналия се кръст, караниците с Натанаил, откриването. Ежедневието и от сутрин до вечер, хилядите, които се изсипваха пред вратата и търсеха упование и надежда. Пред нас тя разказа живота си или поне това, което реши да разкаже.
СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ
“Гледането-така. Седам на двора, не на двора, едно тренче така, ниска къщичка. Идва един. Вика:”Познаваш ли ме?” Не те познавам. ”Яз съм свети Йоан Златоуст”. А!Той е светеца! Таи се, таи се. Викам:Що? ”Утре ке има война”, вика. ”Кой жив, кой умрел ке ти кажем. Ке гледаш на свещ.” На майка ми сестра дойде и казвам лельо, така , така. ”Айде, имаше една луда Сава, сега и ти ке полудееш! Как така.” Ами така ми кажа,бе лельо… „ Айде,кажа ти се?…”
Към четири часа, леле-е-е, не се стои у Струмица от аероплане. Пукат! У десет саате, напълне се сякъде. Тогава, този що ми каза пак дойде, пак ми каза . И на една комшийка загина мъжа и. Сите дойдоха, него го нема. А тая жена има четири деца. Плаче жената, що мари Любо, него го няма. “Четири деца, со що ке ги рана? Леле беля!”
Викам и, он ке си дойде довечера в дванайсе саато. ”Ти не ме лъжеш?” Ке те лъжем.
„Кой ти каза?” Замълчах, а тя вика: ”Я знам кой ти каза. Господ ти каза.”
Чакала до дванайсе саатя, няма го. Дванайсе и петнайсе чука на вратата. ”Отвори ми, Любо, да влезем, да ми даваш такива потури селски , да не ме вземат германците пленник”.
След два дена загина комшията. Плачат. Кажала жената, найдете Ванга, ке ви каже къде е. И я, майката иде, баба Дона:”Кажи мари казъм, де е он, бачо Иван?” О-о,отдека знам яз. “Кажи чедо, Господ те научи, кажи!” В Гевгели е, яз кажах. И това се свърши. Кат си дойде дома и питат го:”Де беше?” ”На Гевгели.”
“На нас Ванга ни кажа.” ”Отде знае Ванга?” ”Не знам”.
После, на другия ден загина голем човек, на едни там…И оттогава досега…хиляди са на главата ми. Е това е!…Мойта е… Аз съм се крила на тавано.Се скриям на тавано, цел ден ке седам гладна и жадна. Само да не ме накарат да гледам…
Станах като сламка, в игла да ме вденеш.
Е, колко съм изпитала, колко мъки, ако да. А кога дойде мъжа ми да гледам за брат му, видях, иконата кажа:”Я, мъжо ти иде”. А! Моят мъж! Я, мъжо ти иде.Там има много широки неща. Тия не са за говорене. Требва роман да се напише. Но нищо.
Кажете ми сега,мъките ке имат ли край?
А как ке? А как ке е народа? Ке има, ке има. Това е едно изпитание, това едно просто на народу ке има. Бог ке даде. Няма да е късно. Пак ке заживее народа. Ке има пак, ке има пак.”
ДЕТСТВОТО
“Не помня. Аз майка не знам що е. От малка съм останала сираче. Аз не знам майка. Мъка е, ама не знам. После баба ме е взела. Татко па ме взел от баба. После баба ме е на седем, осем години дала на пансион у Белград. После у Земун. Учих, а после ослепех, голямо момиче. Ойдех у Земун и учих пет години брайлово. Не да виждаш с очите, а с ръцете.”
ОСЛЕПЯВАНЕТО
“Братовчедка ми се качи на магарето. И гюмовете носят, ке превозват овците на Гергьовден. Сръбско време беше. Сега сите свират, маса турат, всичко. Аз съм дойдела от Белград, а мене ме е страх. ”Айде да те качвам”. А-а, не искам. И ходихме до Анската чешма. Магарето като вървеше, она падна…Гледам, по пътя едни книжчета играят така, ей вятъра ги носи. Дойде до мене и ме дигна…и ме носи колкото от тука до Левуново…е, десет километра. А после тета и попа, терат ме от гьол на гьол. Да не съм уврена у водата. Едно овчарче кажало:”Тука има една мома в трънето, ей дека и е чемберот. Там една момичка падна, ама очите и течат кръв и двете.” Ама това са години и като ми напомнюваш, наново раната ми се разработва. Аз не искам да казвам всичко, оти мене ме боли. Не ми уйдисва това.”
МАЙКА И
“Кажах за Париж. Дет ме вика майка ми.(От художника Любен Диманов, а и от Светлин Русев знам, че майка и я е повикала на среща…в Парижката Света Богородица. Става дума очевидно за трансмиграция на душата. При срещи с мен, леля Ванга е казвала, че трябва да отиде в Рим и Ерусалим. Даже се говореше за това пътуване, но то така и не се осъществи поради напредване на болестта и.) Събрах ги, па ме гледат. Много молих, дори и одих и Тодор Живков молих. Вика Тодор, ке я минеме, вика, това, под чуждо име. А-а-а, как под чуждо име ке ме минете у Париж, като шпионка. Не, не, не искам, името си искам. И не ме пуснаха да идем. Нема проблем. И седим на салона. Идва един дух и вика:”Аз съм майка ти! Ах…Аз съм фараонка”, вика, ”аз съм майка ти. Аз имам две дъщери, едната взе , залюби се, ойде в морето, удави се. Тебе те изгубих, сега те найдех”. Викам, кажи нещо. ”Що ке кажем”, вика, ”няма да кажем. Но ке дойде ден”, вика, ”ке имаш едно здание…И ВСИЧКИ КЕ ГОВОРЯТ ВЕЧНИ ВРЕМЕНА ЗА ТЕБЕ!” Църквата. Виде ли? Вечни времена ке говорят и аз съм фараонка. Що е фараонка бе, Светлине? Коя държава е то? Египет ли? Фараонка…Е какви са те, българи ли са, гърци ли са, що? Египтяни? Е как тая мене, колко пъти съм преродена на тоя свет сега?…А после, после, после…”
КРАЖБАТА
“Тогаз откраднах аз една връв, един конец. У село…Това беше в Баракли Джумая, у Гърция. Аз и леля Дана Лангораковица. Мори Дано, скина ми се ластико. Вика, ай ке земи от жената, що ткае, от конците…от тая, от основата, не от вътъка, от совалката. Ке вързаме. Вързаха. Таман одим у църквата. Не ме пуща! Вика ”Не, е, е!”, вика ми вътре, у душата. ”Ти крадеш!” Ах, що съм откраднала аз? Ти крадеш, не може! Леля Дана вика “Ай мари,чедо”. Не ме пущат, мари лельо Дано! Не ме искат,крадам. ”Ай боже, що крадеш ти?”-и ми сочи с пръсто ногата, конецо. ”Айде”, вика, отвърза го, направи го пак на конец, ойде, върза го пак на совалката и влезох.”
РУПИТЕ
Това,като умре мъжа ми и аз съм сама. Отидех у Самоков. Молих сестрите да ме земат, да станам калугерка. Кажаха, ние те обичаме и те искаме. Не те искаме заради народа, който ще се натрупа. Не ме искаха. Ойдех у Врачеш, Ботевградско. Там има калугерски манастир. Молих ги. Кажаха,требва да ни дадат пушки и пищови, та да те земем при нас. Ойдех…дека беше? Тука, един манастир. И там не ме искат. И на края ми вика един глас:”Иди, направи една малка къщурка на Рупите и си седни. И там ще си спокойна.” А-а-а,спокойна съм. И дойдох и молих военните, и направихме една малка стаичка, два на два метра,и седнах. И толкоз години сега, как съм седнала, двайсет години. И тогава взе, че отдели местото. Една църква Свети Мина, друга църква Свети Панталей, друга черква Света Богородица, а тука, Света Петка. А жива е Света Петка! Да, жива е! Като дойде, виждам я, слабичка, тънкичка, увита в черно и босичка. Оти боса? Защо требва да страда? Тия крака на тая земя. Босичка…виждам я. Иде и кажа:”И затова е тая черква!” Сега, като се сетя, мене ме е страх да не падна у транс утре, като влезна в нея. Ако паднам и почнам да говорам, е-е-е…тогава, не искам никой да има. Не искам никой! На никой немам доверие аз. Ако падна насред черквата у транс, свърши!”
ХРАМЪТ
Сега е парк там. Секвои. Вулканът продължава да диша под малката църква. И поклонници прииждат все повече и повече.
Ще бъде ли въздигната в светица Ванга? …
Приживе поповете я мразеха, наричаха я “обикновена, необразована селска жена на ниско интелектуално равнище… оръдие, посредник между дух от отвъдния свят и хората около нея. На църковен език този феномен се нарича “обладаване от зъл дух”…
”В момент на транс, нейната воля е подчинена на чужда воля и тя не говори от себе си. Променят се дори нейните физиологически характеристики.Тя говори с чужд глас…Ванга не е светица, при нея е налице тъй наречената болна, нездрава, черна мистика…Контактува с паднали нисши духове. Те притежават голяма онтологическа мощ, познание и поради това могат да предвиждат някои неща. Като служители на Злото, те знаят от какво боледува чавек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те на първо време му помагат в някои негови нисши желания- дори могат да подобрят здравето му, за да пленят душата му…Ванга не върши своите чудеса в съгласие с християнската вяра. Тя не служи на Бога, а на злите сили…АКО ВАНГА Е СВЕТОСТТА НА БЪЛГАРИЯ, ТО ТОГАВА- ГОРКО НА БЪЛГАРИЯ!…В тази връзка, особено опасно би било да се спекулира с тъй наречената “църква на Ванга” и плановете и за построяване на манастир. Нужно е ясно и точно да се разграничават нещата относно Ванга: коя е тя, на кого е служила и има ли място в църковния живот.”( Димитър Попмаринов, богослов, преподавател по Стар Завет и еврейски език ).
Докато се строеше храма, Натанаил дойде и с леля Ванга “се хванаха гуша за гуша”, караха се цял следобед. (Заснех скандала и го излъчих в “Наблюдател”по Първи канал в деня на откриването на църквата).
Рупите бяха сякаш една умалена България. Беднотия. Циганите бяха окупирали двата горещи гьола. Автобуси час по час изсипваха хора от България, Македония, Гърция, Русия и те плътно заемаха позиции зад телената ограда. Предните, с пръстите си държаха по квадратче от телта и често се ритаха в глезените, кой да влезе по- пръв.
Богдан Томалевски и Лозан Лозанов бяха сложили белите керемиди, но кръста още го нямаше. Крум Дамянов го правеше заедно с българските космически специалисти, които му бяха сложили не знам си колко хиляди заварки, та да трае вечно. Вечерите бяха на Светлин. Той пускаше прожекторите над скелето и цяла нащ рисуваше фреските, а ние го снимахме. После, когато кръстът пристигна, операторът Коко Тодоров го постави отгоре, на купола. Но кръстът се килна и леля Ванга каза, че го “вижда нещо крив. Веднага да го оправите!”
Боси в жегата, подритвахме токачките да не ни се пречкат и четири седмици вървяхме около Ванга с камерата, слушахме от сутрин до вечер нейния глас.
Не всекиму живота прави такъв подарък!
Текстът е автентичният, снет от камерата неин говор. Буквално от устните на Ванга.
Ето я, седи на пейката пред малкото дървено къще, където гледа и почива през деня. Пред нея, на има няма петдесетина метра е строежът, утрешната църква. Вляво, на двайсетина метра зад оградата я зяпат безмълвно поне триста души.Трийсет градуса на сянка.
“Сега до къде? Що правят в двора?…Да видим сега иконите откъде ке найдем. Олтара. У мене има сто, двеста. О бе, не бе, малки са тия. Там требе шест, седем колкото вратата. И кандило си требе и свещеници требе. Но какви, какви са? Дали са рисувани, дали са снимани? Аз викам от Светия синод, Светия сино-о-о-д!…Требе сега и една покривка църен плюш, требе една цървен плюш, требе още една златист плюш! Търсила е Нешка вчера, у държавата нема. Обещали и у Германия и Франция…
…..Това за къде е?
За олтара. А престол нема. Требе наново да го работат за да го турят. За владиката стол нема…Оти не е направено?
А бе всичко за 14-ти не може да стане. Това са дребнави работи. Малко по малко да се литургиса и да се турят мощите, не са изкопали за да направят престол и да турят коските на светицата и да найдат сакъз. Аз намерих половин кило бял сакъз.
Света Петка?….се мъчи за Бога. Като сите. Като Света Богородица, като сите и тя. Е-е, аз не мога да съм светица, аз съм мъченица. Е, аз гледам като идват духовете у дома, при мен в къщи и викат: кой живее в тая къща? Викат , дом на три църкви. Единият отговаря, другите слушат. Кои са? Света Богородица, Света Петка, Света Мъченица. Оти не ме правят светица мене? А-а, не може светица да съм, не-е, не, тая – мъченица. Ти ме питаш светица? Ке дойде ден, ке ти кажам.
Но требе още много нещо да се мисли, но айде, ние глътнахме кравата, та опашката сега…Опашката ке я изедем полека. Полека и нея ке я глътнем. Рано е още, не е черква още, още е обикновен дом. Кога ке запеят, когато ги турат, когато ке я миросат, когато ке я погребат коските, тогава ке сечат кошулята на владиката, тогава ке биде черква! Не е още готова! Още не ми…Оно е арно. Световен дом ке стане! Как ке се поддържа…ммм… Мите-е(това е нейният син), сон нямам, ни ден , ни вечер. Съхранявам се… Пари, пари, Мите…
Кой поп? На кой поп да се надяваш, като се тепат с полицаите. Кои са поповете сега?…”
Около нея има непрекъснато някакво шетане. Витка пере отзад, на входа се договарят кой да влезе, кой да чака. Идват разни мерцедеси и все се пререждат. Носят и саксии с цветя. Разни красиви жени я питат за кой да се оженят.
Ванга знае интимните проблеми на всичките си близки и току почне:”С Хрисав съм работила двайсет години. И Стефчо беше и Благо беше, Атанас беше Божанин. Благо беше много арен човек, пустия му акъл по жени!(Е, ти па много го кориш, лельо Ванге,-подсмихват се около нея).
Е как няма да го обвиняваш,на тия години! Като застане на вратата и вика:”Ванге-е-е,ке полудеем бе!” Оти бре? ”Като видя убава жена,кат запукат ушите”. Там ли е бе, страстта? Е,там е, в ушите. Главата и ушите ке ми пукат, дори ке полудевам.”
И Ванга почва да се смее. ”Море, слушай, от 41-ва година, от шести април гледам досега. Мъж курвар никъде не видях, а жена – всека втора уруспия. Верно си е.”
После се нахвърля на някой си, дето одел по жени. “Работи, държавен леб яде, как така, жена има, деца има… И Ангел-само жени. Ангел е красив и честен.”
“Зависо, зависо, зависо, зависо!”(Ванга сменя темата). ”Види сега една хубава къща, като погледнеш, ех, каква убава, като погледне едно убаво цвете колко е убаво, цветето изсъхва щото е чувствително от лоши очи. В къщи, като влезе един дявол, карат се тепат се, оставят се, се е дявол това. Тая всичката злина на човека е лоша. Човек арен няма, човеци, бе.Може да има някои, да са се родили някъде. Рядкост…”
Тръгва върволицата от посетители. Срещу и сядат млада жена и мъжа и. Ванга:”Що е това? Кой умре? Е оти два гроба има? Я- два гроба. Детенцето маленко? Твое дете? Кола него утепа? Ей я колата. Язък!Що убаво детенце, боже, като кукла! Момче. (Жената започва да плаче “Искам си го!”) Как да не го искаш! Леле,за колелото пита. Има ли колело? За маратонки ли пита, защо пита не знам. Има ли ги? За баба пита. Коя баба? Жива е. За баба пита. Млечна баница иска. Господи-и, що го…Оти що му е тоя белег на челото на това дете? Как му викате? Деси. Я го Деси. От вторник беше белязано. Кой ден това чудо стана? Язък. Кой го утепа това дете? Е как, детето не беше качено у колата. Вие знаете ли, че детето изтърча пред колата? Така е, братче, я го я. Вие от къде сте? Их, това хубаво дете! Не го изгори. Погребахте го.Така и требваше. Що работи таткото там? Майка ти я гледам. Татко ти говори, пита за най-малкия, пита дека е най-малкия, Васил. Пита за старата къща? Кой живее у нея? В старата къща дворче има, градина има, вода е имало. Там бунар на времето, сега е затрупан. На кой дадохте дрехите? Защо шапка има? Пита за Ради, братчето ли е? За него пита. Що работиш мари, жено? Ах,пусти добри хора. На никой нищо лошо не са направили, на никой не са откраднали, на никой не са ядосали. И детето не е лошо. Детето що се не качи на тротоара? На тротоара ли го утепа? Пръчка ли има у ръцете? Що държи? Топка, я, държи топка. Леле, как говори-и-и. Що убаво. Като момичка е убаво. И очичките и дрешките, и костюмчето. За морето пита. За татко му пита, за колата пита. Имате ли кола? Има дефект малко, колата ти има дефект. Внимавай,колата има. Кой е Стоян? Умрял ли е? Браво. Ето го и на китката. Он е застанал, море, я го, дойде. Яз съм тука и детето е тука. И Илия е при нас. Някой Илия, знам ли кой е Илия. Стар, умрял. Ей гиди, боже. Райна коя е? Дека е? Яй га! Ах, мори сестро! Толкова ясно се кажува, толко да си права. Толко да си невинна. Ти каков сон си сонила(какъв сън си сънувала)? Та какво чудо те намери, та какъв снег те заснежи! Боже, гроба направи ли го? Ваза турихте ли? Зациментирана? Не са циментирани. На кой го даде тоя чаршаф? Чаршаф държи детето у ръцете. Покривка ке купиш, ке дадеш у една черкова, ке я подариш, ке запалиш свещи. Ич да не плачеш! Като стане година и половина искам пак да дойдеш.(“Ще си имам ли дете?”,пита жената,цялата в сълзи). Ке има дете. Ке има! Ке си имаш, ке ти даде Господ! Айде, сестро, да не плачеш. О,горката…
Море душа немам, Господи…”
Октомври,1994 година. Рупите- разбунен кошер. Притеснения и грижи. Всеки тича, носи нещо, слага го където падне. До откриването на църквата остават няколко дни. Сякаш няма да смогнат.
Леля Ванга,седнала на дървената пейка,ръководи: “Светлине, имаш ли още работа тука? А олтаро, що го направи? А двете икони горе, така?”
“Вчера дойде един, изкара един куфар, ей таков. Един милион и двеста хиляди. Ей, мене ме тресе. Де ке ги турам тия, бе? Ке те утепат за них. По едно време дойде прокурора (Говори за сина си,Митко. Понякога така го нарича.) Право да найдеш Ангел, шефа на банката и парите да се внесат там. Дома пари, не! Това са милиони! Такви, такви топки (леля Ванга показва с ръце). Толкави връзки!…
От Турция ке дойдат, от Италия ке дойдат, от Германия ке…Требе най-малко двайсе шишета уиски. Они си пият. Требе да им туриш маса. Ке дойде некаква Ананиева, ква ли. Ке дошла некоя Масларова. Не знам кои са. Аз немам акъл вече…Сега да видим и Ванга шо прави. Теле да колим, ама триста кила. Дека ке го оправиме? Нема фурна, требе казан. Иванка ке дойде, Милена ке дойде. Боже, боже, нема да дойде. Они ке се сборат с Цена.
Днес дойдоха хиляди. В четвъртък ке направат нощно бдение. И като жена, как подмесва квас за леб, така ке го направат готово. Ке има владици, ке има попове. Сите ке влизат в олтара и ке гледат. Какви пари има на тия години, такива пари пускайте. И после, като каже владиката, запечатайте вече го и айде вонка! Жена вече в олтара не пускат. Само Витка може. Да я подстрижат кат са тука владиците и да влиза. Чиста си е жена, нема си мъж, така, нема си менструация, измъчена жена, може. Млади жени не пускат. Но да видим сега, що ке е народ, не знам…Абе не се плаша,ама…Над 40 хиляди ще дойдат, що мислиш ти? Дека ке идеш, ке загинеш тук. Кой ке помага, как ке се криям. Сега дойде Мирча, найдете го, да чистите. Требе да се мие, мъжка работа. Абе цел свет знае за 14-ти. Само колко рейса ке дойдат!”
“Кога дойде царот 41-ва година, 24 май. С…Ние сме толкова бедни, в една маленка къщичка двете седим. А, викам. Там ми каза Бонка?…А той дойде цивилен. Викам, ти що работиш? Работя.
А-а, на тебе ке ти земат царството и ке те набутат у шлюпка орехова.Защо? Ами така. Не могат да турат цървено на кревата на детето и на вратата. Защо цървено? Ами цървено. Ама ти кажуваш цървено, ама ти кажуваш за болшевиките. Но ако дойдат болшевиките, тебе първо ке заколят. Нека ме заколят. Викам цървено. Изкара от джеба една картичка и вика на тая картичка. Като дойдеш сега в София, само един Борис съм аз в София. Само един Борис бил. Цар Борис. И после 41-ва година, 43-та на 28, умре. Утепаха ли го? Отровиха ли го? От удар ли си умре? Умре си.
Сега,като ке канам много хора и аз требва да кажам сина му тука да дойде… Дип…А, не, не, не. Симеон ке дойде тука. Да дойде, Боже. Що ке стане? Що се смееш там? Айде де. Не са вълци те. Царот човек?…Ама там, там. А тука да дойде?
А майка му и сестра му като беха, ме каниха да ида до Рилския манастир или до Дупница. Рилския манастир или Дупница… Аз имам къща тук. Аз ке одим, викам, по народа. Като кучка ке ме водят.
Сега ме вика Жельо. Дойде човек, най-главния. Викам, кажи му, аз си имам къща! Аз със здравето не съм добре и не одам никъде, а сега да идем при Жельо. Ако на некой му е нужно, он ке дойде да ме пита. Ако не, нема нужда от мене и аз от него. Е,ке идем у Жельо сега. Нек си е голем човек! Ако си е.
Ако царот е човек…да му дадеме една покана, заповедай на 14-ти, освет ке биде на църквата. Не е. Дали ке дойде, Боже? Аха, ке дойде царо, ти си луда ма…”
Иде Неврокопският митрополит Натанаил. Подгъва черни поли на фона на бялата черква. Присяда срещу Ванга.Навъсен.
-Е,вечерня ке има ли у четвъртък вечер?, пита го Ванга.
-Зависи. Трябва да се уточнят някои работи. Иначе, ако не се уточнят, по каноните не бъде всичко, ние не можем дойдем. Цивилни може да дойдат, всеки може да дойде, но каноничен нито свещеник, нито владика, нито никой .
-Канонете, вие ли ги направихте? Що требва вече, та ни владика да дойде, та само масраф и грижи? И на толкова хора да кажем сега- нема! Айде де, де-е, де-е! У петък, на 14-ти църквата ке се освете! Що има кусур, ке се оправи после.
-Една е църквата, не може да се дели .И ако се чувства тя член на църквата , каквито са и …, натяква Натанаил.
-Късни са ти думите! Късно е!
-Не е късно!
-Два дена има още, понеделник и вторник. Късни са думите!
-Ние тогава говорихме…
-Ама тогава, ти кога дойде пръв път, на мене шо кажа? Тая църква не е добре, така, онака. Яз само си кажах-ах, тоя владика, що така кажа? Ти требеше да кажеш-има кусур, ке се оправи. С Бога напред! Хубаво е местото, свето е местото. Младежи са умирали тука милионе! И тая църква си е хубава. Ти що каза-нищо, и аз си замълчах. Късно е вече да говорим.
-Не,нещата трябва да се изяснят!
-Боже, боже, боже! Ти си владика. Ти си свършил много нещо, на тебе и библията, и евангелието са ти у ръцете. Ти знаеш, че още малко дена останаха, ке седнеме, ке я осветиме, ке я благословиме и ке видиме после, пазач ке туриме, свещеник ке туриме, жена ке туриме. Ке си лафиме с тебе, ке се сбереме, как що требва, а не така.
-Лельо Ванге, това трябва…Но за разлика от вас, каноните ги знаеме!
-Ти требва да си от памук по-мек! И от шекер по-благ! Ти си владика,ти требва да бъдеш от памук по-мек,от мед по-благ и от шекер.
-И беззаконие кога се върши, и тогава ли пак?
-Яз не съм вчерашна. А, а, а! А, а, а! Вие сте владика бе. Ти си взел, взел, та си взел финното към Бога. Кам го у тебе финното?
-Аз съм дързък, както казвате. Но аз спрямо нея не съм дързък, а спрямо вас, които сте около нея, които и бъркате акъла.
-Кой ми бърка акъла?-сопва се Ванга.
-Тия, които са около тебе, които ти дават разни съвети.
-Ами и около тебе има хора, които ти бъркат акъла!
-Аз гледам каноните!
-Ами и на тебе ти бъркат акъло бе, как да не бъркат! Всичко ли си направил?
-Аз съм дал клетвата пред Бога.
-А, а, сите даваме пред Бога клетва. А, а, а. Акъло ми бъркат, а? Бре, бре, кой ми бърка акъла?
-Трябва ли…да има…вижте,на мене ми е…-обърква се Натанаил.
-В петък да дойдеш да я осветиш!Видял ли си ти триста души на ден?Там, на попа, алилуя, алилуя, айде! А на мене, в мозъко, триста души има на ден! А тези души, сите ке свърнат у църквата и после ке дойдат при мене. А там ти требе свещеник. Е, е, а кой свещеник ке е, кажи кой? Васко, ама кам? Кам ке иде? Айде, ке уточните кола вие. Не! Патриаршията ке купи кола. Ай, майка му стара!
-Пак ще ви кажа, че…
-Ти да станеш по-благ!
-Нещата не са толкова прости.
-Ние сме прости сите, сите сме с мокър чорап ударени.
-Ние сме временни.
-А, а не сме временни.Нищо не ода с нас! Всичко тук ке остане.
У вас идват, алилуя, алилуя, на книга пише и…как е? (прави жест… като свещеник, който скришом мушва пари под расото си) Не от вчера, от 41-ва година, от 6-ти април до днеска гледам аз.
Намесва се синът и, Митко:
-Дядо владика,тука са всички тея пари, слепите пари, измъчените пари!
Ванга продължава:
-Тия са тука, всичко е тука!Вместо да плачат като я видат тая църква, сите да искат да направят от арно по-арно, да кажат- светиня е тука, у тая река, у това речище, у тия тежки времена. На тия времена, ти ке ми кажуваш тинтири-минтири! А, а ти да станеш мек, ако сакаш владика да си. Църквата ке работи и ден и нощ. Да-а, те не са градските църкви-затвори я, заключи я. У четири саата, отвори я .Тука ке е отворено цел ден. И ние мислиме, кой да туриме,как да туриме?…За честна жена да турим у църквата, да турим Витка. Витка е честна жена. Оти що е вдовица. Левче не е откраднала , нищо, може да си е пипкавичка. Нищо, може да не умее всичко, али душата и е честна. Яз искам она да е-и на свещите, и на парите, и на гасенето. На всичкото. И да има двама пазачи.
-В гръцките манастири, в руските, румънските и навсякъде има неща, които, където и да отидете са еднакви. На местата поставени.Защо? Защото Исус Христос е същия. Вчера, днес и во веки.
-Ами защо Христос изгони свещениците от църквата? А? И кажа-домът на баща ми не е търговски дом. Защо ги изгони? А? Нели са свещеници! Сите ги изгони и вика-тоя дом на баща ми не е пазар. Да продаваш волове и гълъби. Айде вонка! Защо ги изгони? И попове и владици изгони , сите. И това си остана дом на Господа. Ти кажа канонете, канонете. Айде, идете, искам да легна! Айде вече. О-о-о, де-е, де, де. Тепърва Яна ке плаче, яз кажах. Канонете-манонете…
После, на входа на черквата, оглеждайки фреските на Светлин, Натанаил е непреклонен: “Един от еврейските законоучители, когато след възкресението на Исуса Христа подгонили апостолите и в Синедриона ги викали и ги били,той се изправил и им казал:”Оставете ги тези човеци. Защото, ако делото е божие, каквото и да правите, то ще остане. Ако е човешко, колкото и да се стараят да го запазят, то ще се разруши.” И тука, за мен като духовник, е тънкия момент и тънката нишка. Ако този храм стане причина да се погуби душата на леля Вангя, по-добре да го няма!”
В барачката, на дървения одър, леля Ванга поляга както е облечена. Маха само чорапите и после сваля кърпата от главата. Дочувам само:“Маскари недни, с маскарите. Да ме оставят… да ми плаче сърцето…”
ЛЮБОВТА НА ХАЙТОВ
Първият път Хайтов ни посрещна в един манастир над Асеновград, после в къщата му, в неговото село в Родопите. Връщахме се с по десетина касети записи.
Историята, която искам да разкажа е за Ванга и я няма на нито една от тези ленти, защото я сподели с мен Жени. Голямата любов на Хайтов.
Разговорът с нея го записах преди месец, през февруари, 2013.
-А самата смърт колко е приятна! Нали умрях два пъти. Аз съм умирала истински два пъти, тежка клинична смърт. Такова блаженство, такова освобождение, такова спокойствие. Никакви кахъри, никакви! Лекота, щастие пълно.
-Откъде знаеш, че това е моментът на умирането?
-Как да не го знам! Нали те си изкараха акъла, та ме сложиха в операционната моментално, да ми отварят сърцето. А бяха отказали изобщо да ме оперират. Аз щях да съм умряла досега. Направих оток на бял дроб и блокаж на бъбреци. Не помня шест часа от живота си. Изчезнаха ми. Но този път не умрях. Накрая се събудих вързана за леглото… Петнадесет килограма за двадесет дни съм отслабнала. Петнадесет килограма!
-Добре, на теб леля Ванга ти е казвала как различава мъртвите от живите, които идват при нея.
-Аз обичах да се разговарям с нея, не съм искала да ми гледа. Казвам и, добре де, нали след войната много войници са изчезнали и са идвали при теб много хора да питат за тях. Как си разбирала? Обясни ми. Как разбираш кой е жив и кой е умрял? Защото ти си казвала -тоя е умрял и е погребан еди къде си, а тоя е жив, той ще се върне. И Ванга ми вика, ами това е много лесно. А аз – какво му е лесното? Ами тия, които са живи ходят по земята, а тия дето са умрели, един метър над земята.
Аз и казвам, добре де, какви са духовете? Като дойдат при тебе ти как ги виждаш? Ти говориш с тях, нали, с душите на умрелите. Тя казва да, ама те са три вида. Какви видове са? Едните са като хасе. Другите са като вода, третите като восък. Какво значи това, гадай. Аз не знам.Тя ми казва така изглеждат. Добре, къде са, къде живеят? По планетите, по планетите живеят. Тя на мен ми е казвала, че не може да си поеме дъх, не може да спи, защото залепени на прозореца стоят близките на ония, които отвънка чакат и те и викат: първо ще извикаш Иванка от Петрич, например. Те и нареждат кого да вика, не тя по своя воля. Чудо на чудесата! Тя казваше- нямам мира от тях, нямам мира! Ей така седят на прозореца залепени и викат!
Ванга имаше жлъчка, болна жлъчка. И я довели в София, във Втора градска. А сестра ми работи във Втора градска, лаборантка. Не и дадоха бележка да следва. Искаше да учи медицина, но от ОФ-ето не и дадоха бележка, защото сме деца на национализиран индустриалец. Както и да е …И тя работеше там в лабораторията, а те са много близки с Ванга. Аз оттам познавам Ванга. Зет ми беше лекар. Като завърши той медицина, нали ги разпределяха. И него с още няколко души, като Джо Златарски, все видни доктори станаха след това, ги изпратиха в Петрич. Отидоха в Петрич, естествено и сестра ми, бяха вече женени, и си намерили квартира до къщата на Ванга. И Ванга умираше за сестра ми. Сестра ми беше изключителна, изключителна ти казвам. Една усмихната, засмяна. Животът и беше отвратителен, а не показваше с нищо. И Ванга душа даваше за Боряна. Един ден Ванга вика Боряна и казва-до една седмица ще получиш писмо от София. Имаше един доктор, Богданов, който основа нещо като институт за кисело мляко, за лечение на рака. Та Ванга каза той ще те извика и ще те назначи. Ще бъдеш в една стая на втория етаж и ще гледаш към Витоша. Боряна казва, не може да стане това Ванга, защото аз не мога да тръгна и да оставя Вили тука. /Вили,мъжа и/. А тя казва, ама той ще назначи и Вили покрай тебе. Точно така стана, ако щеш вярвай! Назначиха ги и двамата, тоест назначиха нея и него покрай нея.
И върна се тя тука, в София, нещо се разтури на Богданов историята и сестра ми отиде във Втора градска. А там вкарали Ванга. Там я завели тайно, в една стая с Люба, сестра и, за да и лекуват жлъчката. Но никой не допущат до нея. В дъното на някакъв коридор, никой да не знае. Аз разбрах от сестра ми, защото тя и готвеше храна, диетична, те бяха наистина близки.
И разказвам на Сунчето (Сун, китайка, гобленистка, жена на проф. Марин Върбанов, с когото се запознава в Художествената академия в Пекин, където учат заедно. По-късно се женят и идват да живеят в България). Един ден Сун ми беше дошла на гости. Не беше получавала вест от родителите си пет години. Нищо! Нито ред! В Китай-културна революция. Баща и професор, изкуствовед, значи е анатемосан. Стана дума за Боряна, какво прави Боряна? Изтървах се да кажа, че Ванга е тука. Сун не ме остави на мира. Много ти се моля, нека да спя на захар, да дам на Боряна да и занесе, да каже. Само искам да знам живи ли са майка и татко. Казвам на Боряна да пита дали може. Ванга казала да дойдат, да дойдат с Жени, защото аз жив китаец не съм виждала. И ние отидохме. Два часа седяхме при Ванга първия ден и на втория ден още два часа. И Ванга и каза „Не се тревожи. Ти, до една година ви виждам всички хванати на хоро. Всички са добре. Майка ти я виждам, всеки ден плаче пред твоята снимка”. За баща и нищо не каза. „Сестра ти си е подстригала косата. Брат ти работи в една дълбока дупка в земята / той бил минен инженер/. Във вашия двор има погребани трима души, ама те много отдавна са погребани. Единият свирел на и Ванга описала инструмента, струнен някакъв, но вие нямате нищо общо с тези хора, те са погребани там много отдавна. Обаче не мога да разбера тия хора, които минават пред вас, хиляди хора напред-назад. И след това се замисли и каза това е гара. Вие живеете до гарата. И Ванга каза на Сун- виж с какви обувки ходят. Черни, кадифени, плоски. И искам като отидеш, да ми донесеш такива обувки.
Сунчето отиде, всичките добре, роднините и. Седя, каквото седя в Китай, върна се и донесе на Ванга обувки. И на мен. Тия черните китайски обувки, дето са като пантофи.
А, мога да ти кажа как на сестра ми и позна. Сестра ми направи лимфом. Злокачествен. Лимфома е болест на кръвта. Ей тука и се поду. Три месеца никой нищо не може да разбере. Вдига високи температури, дават и антибиотици, докато накрая така се поду, стана твърдо като камък и се разбра, че е лимфом. Онкологията, правиха и някакви не знам си какво, изследваха и жлезите, и накрая казаха, трябва да почне нагревки, понеже белият дроб е пълен с метастази. Добре де, как така се облъчва бял дроб. Не може ли да направим една консултация ? Аз имам приятелка, най-близката ми приятелка е лекарка в Мюнхен, Богдана. Обаждам се на Богдана, намери доктор. Тичахме за визи, нали знаеш какво беше, отвратително!
Така или иначе, настъпи денят. Беше неделя. Във вторник ние трябваше да заминем, в сряда имаше термин с тоя доктор. В неделя вечерта се обажда на Боряна един от тия доктори, дето са били в Петрич заедно, много близки приятели : К`во правиш? Той хабер няма, че тя… Тя казва така и така, отиваме в Мюнхен. Той: Какво каза Ванга? Тя: аз нямах никакво време да се обаждам на Ванга, да я търся… Той: Не! Докато Ванга не ти каже какво да правиш, няма да тръгваш. Сега ще и звъня, в единайсет през нощта. Звъни и. Ванга казала утре в девет сутринта да е тука. Ние се натоварваме на колата и отиваме. Като влиза Боряна, Ванга вика: О-о-о-о! Ама това не е рак. Ще ти сменят диагнозата. Ти отиваш…Леле, каква болница! Има един милион прозорци и цялата блести. И това не е първата, това е втората болница. Там ще отидеш.
Никой нищо не разбира, ние не разбираме за какво говори. Това е университетска клиника на Мюнхен, със шест хиляди и сто места. Оттам нататък му прави сметката, това е нещо чудовищно, тая болница. Пристигаме на летището в Мюнхен, чака ни Богдана и казва: Аз смених болницата. Втора болница, друга. Ванга какво каза, нали? Не първата, а във втората болница ще отидете. И този, който ще те прегледа ще ти смени диагнозата. Той е слабичък, с много дълго слабо лице. А един пък друг, много висок и млад, той пък ще те понагрее малко. Не, тя наистина видя болницата. Ти не знаеш каква болница! Цялата блести, та се къса, защото е с алуминиеви панели. Не може да я погледнеш, ако я грее слънцето ще ти извади очите. Влизаме, сядаме пред кабинета на тоя лекар. И от дългия коридор се задават двама души, единият висок, другият малко по-нисък, среден на ръст.Този, по-ниският, с издължено лице и слаб. Аз казвам: това трябва да е професор Хилер. Както Ванга го описа, аз вече на всичко вярвам. Той пристигна, представи се, професор Хилер, Екхарт Хилер. Ние носим набор от документация. Взеха и кръв, направиха и рентген, всичко,което трябваше да и направят. Беше сряда, елате в петък.
Отиваме в петък, влизаме при него и той казва (добре, че и двете говорим немски, това беше много важно, макар че и той говори английски хубаво): „Сега имам две новини. Едната е много добра, другата е неприятна. С коя да започна?” Започнете с добрата. „Този лимфом, те са трийсет подред разновидности на лимфома, в България са го определили като най-страшния. Не е вярно, той е най-лекият”( Както Ванга каза, ще ти промени диагнозата). А освен това, трябва да ви съобщя нещо, което ми е неприятно да ви кажа. В тази рентгенова снимка няма никакви метастази в белия дроб, има дефекти на рентгеновата плака”. Представяш ли си? Щяха да я облъчат, щяха да я убият.
Години по-късно сестра ми почина и една сръбкиня, моя приятелка, дъщеря и имаше пубертетски неприятности, ме помоли да я заведа при Ванга. Аз и казах нямам вече директна връзка с Ванга освен чрез Люба, сестра и. Тя ми извади душата. Най-накрая се обадих на Люба, Люба говори с Ванга и определи ден в който да отида с тази Зора, дъщеря и и мойта племенница Елена, на сестра ми Боряна дъщеричката, която аз осинових. Отидохме. Първо влезе Зора с дъщеря си, после влязохме и ние. И Ванга от вратата: Леле Борянче! Ама каква си засмяна! Ама не я ли виждате?!(ние да виждаме Боряна, сестра ми, влизала през вратата). И какво викаш? Благодаря ви, че ме погребахте със сивото костюмче и розовата блузка. И като почна: Ето тука са майка ти и баща ти. На майка ти сърцето като огледало свети. На баща ти само гласа му чувам. Тука са и братята и. Трима братя, на майка ви, четиримата братя. Защото едно бебе, първото, което се е родило, то е умряло на тригодишна възраст. Аз нито му помня името. Казва му името и то се появи. Вуйчо ми Иван, а казва: Ето го Иван, той вика ето ме и мен. Ванга го изигра, изигра го както той говореше. След това казва: и Петър. Петър казва: Давам ви го от сърце. Какво ви дава? И държи желязо в ръка. Значи той е бил моряк.
А той беше морски инженер, вуйчо ми и живееха във Варна. Нямаха деца. Той беше заможен човек и пътуваха по цяла година с кораб. Какво дава? Едно лозе ви дава. Не, не е лозе, това е бадемова градина и три дръвчета са изсъхнали и оттук сивее морето.
И след един месец получаваме писмо от моята вуйна, жената на моя вуйчо, който почина в Белене, шеф механик на кораб, оправяше моторите на корабите. Германците ги взели да карат въглища, те ги осъдиха всичките. Вкарали ги в един затвор. Той в одиночка, дотука му бяха подпухнали краката. А след това в Белене. Както и да е…
И Ванга продължава: А Коста какво? Вика: Ах как обичам зелените поляни, горите и птичките да ми чуруликат! Вуйчо ми Коста, който беше лесовъд. По време на евакуацията почина. Невероятно бе, братче!
-И какво?
-Получаваме писмо от вуйна Мара, в което тя пише: аз съм вече много възрастна, разпределям имотите. Но не мога да направя нищо с една градина, която е на името на Петър и е купена преди нашия брак. И така, това е наше наследство в такъв случай. На вуйчо ми Петър ние сме на братята и сестрите му деца.
Николай, иди, казвам, да видиш каква е тази градина.(Жени Божинова говори за мъжа си, Николай Хайтов). Отива Николай, имаше път към Варна и какво видя-бадемова градина в местността Свети Никола, преди Траката, по-скоро в града вече. Висок хълм, долу има една чешма, Горчивата река се нарича. И този парцел с три изсъхнали дървета, и оттам морето сивее.
-Разкажи ми сега за любовта ви, на която леля Ванга е била нещо като кръстница.
-Нашата любов беше невероятна. Три години продължи с всякакви…Докато най-накрая ме подкараха да подпиша декларация, че никога повече няма да го виждам или отивам в женския концлагер в Скравена. И аз подписах, подписах пред трима свидетели. У нас дойде милиционер, подкара ме през целия тогава Толбухин и в Пети участък ме закара. Мама я оставих припаднала, но мама не ми говореше.
-Участък?
-Участък, разбира се. И там един много строг офицер, гледа ме като скапана морална развалина… В Скравена? Трябва да отида в Скравена. Подписах. Викам си, какво да направя? Ако не подпиша, те така или иначе ще ме подкарат към концлагера.
-Те те карат да подпишеш, че нямаш право да се срещаш с него?
-Никога! И аз подписах тая декларация, че никога повече няма да го виждам, той е женен мъж, ти си му развалила семейството и сега трябва да си теглиш последствията. В къщи мама не ми говори и само плаче. Бях на трийсет, веднъж се бях вече развела, ожених се на деветнайсет, а Николай беше на трийсет и девет.
-Добре, това е милиция. Какво общо има милицията с частния живот?
-Жена му, жена му Таня. Таня ги вършеше тия работи. Както и да е. Аз подписах и вечерта когато се обади Николай, му казах: тръгвай веднага! Махай се от тук! И той замина веднага за Асеновград. А в това време Таня, жената на Николай, с която той е в развод, а аз нямам нищо общо с тоя развод, нищо общо! Ние бяхме много добри приятели и аз се жалвах, че страдам за разни неща, а той за децата си. Както и да е, дълга история. Защо се разведе? Не се разбираха.И мама не ми говори, защото Таня и се обажда всеки ден по телефона и плаче. И казва: той изостави нашите деца (те бяха малки, едното на три, другото на пет). Аз не знам как да ги храня.Той не ни дава нито една стотинка. Децата просят корички хляб от съседите. И мама, високо морална жена, която е имала в живота си един мъж, баща ми и те се обичаха до края на живота си, мама се ужасява, че има такава развалена дъщеря. Развратна, съсипва семейство, изоставени деца от баща им, престъпник, който не ги храни. А той, горкият работеше и всичките му пари отиваха там. Както и да е…
Минава втората година, края, откакто ние се разправяяме с тая история и Ванга пристига в София. Когато тя идваше в София отначало отсядаше у сестра ми, защото нямаше още…Людмила не я беше още харесала. Имаше място при сестра ми, тя живееше в голям апартамент и Ванга отсядаше със сестра си Люба при Боряна. И пристигат те на гости у дома, звънят отдолу, качват се горе и баща ми казва: Ванга, ела да те питам едно нещо. Отиват в хола, много време се забавиха. По едно време той отваря вратата и казва: Елена(мама беше Елена), ела. Ванга иска да говори с тебе. Мама отива и какво казала Ванга: Какъв грях си си сложила на душата с това, че измъчваш дъщеря си, дето я тормози цяла София. Тя няма нищо общо с това, разбери. Тази к…. (извинявай, но тя така говореше), ги прави тези неща след като е виновна и го знае много добре. Затова сега ще отидеш, ще я целунеш дъщеря си и ще и искаш прошка. И освен това, искам да кажа, че те ще се оженят. Тях Господ ги събира. (Значи това е септември, 60-та година…) Те ще се оженят през юли, догодина. А след това млъква веднага. Не, не , не. Съдът излиза в отпуска. Не, септември догодина.
Така и стана.
-А защо Николай, като умира казва, че вярва, че има задгробен живот?
-Има, разбира се. Той вярваше. Аз съм убедена, а и той беше убеден, че душата е материя и тя не изчезва. Ванга, на много млади години му е казала ти ще си вадиш хляба с книги. И той решил, че ще стане книжар. Нищо не му е минало през акъла. Може ли един лесовъд, от гората, един горски човек, един селянин като му кажеш ще си вадиш хляба с книги… Щото тя му беше казала точно кога ще го уволнят, как ще го осъдят като директор на Персенк, горското стопанство, как го краде счетоводителя, как накрая ще уволнят счетоводителя, как го уволняват най накрая, т.е. преместват го. Но той не е повярвал, нали, докрай на всичко, което тя му казва. Но когато всичко се сбъдва…
25 март 2013, София Тома Томов
