Тома Томов
Заченат някъде в пустинята, в случайна палатка, майка му е робиня, черна. Любовница за нощта, която саудитските принцове получават в знак на благодарност от бедуините когато им гостуват. Бащата, принц Султан, е губернатор на Рияд и официално има тридесет и двама сина от различни жени. Става въпрос за признатите, непризнатите не се броят. Майката получава петнадесет долара пенсия месечно.
Но тук важен е дядото – Ибн Сауд. Пълното му име е Емир Абдул Азис бин Абдул Рахман бин Фейсал ал Сауд. Сред хората от неговото племе по известен като Абдул Азис, едно от деветдесет и деветте имена на Пророка. Казват, че се родил през ноември, 1880 година.
По това време, цялата територия от Персийския залив до Червено море, два милиона квадратни километра нажежен пясък, е „мъртва” земя, „заключена” от пророка Мохамед . Неверник не може да проникне. Не повече от 2-3 милиона души, половината от тях в петдесетина оазиса, другата половина – бедуини. Перманентно гладни, странстващи камилари-хищници, за които всичко чуждо, извън палатката е законна плячка. Животът в пустинята зависи от кладенците, водата и тревата. Въобще от всичко, което се пасе и яде и е така оскъдно. Всеки мъж е едновременно ловец и жертва. Ако някой те нападне, ощети по какъвто и да е начин, длъжен си да му го върнеш тъпкано. Това е твоето послание и за да го реализираш, правиш съюзи на кръвта. Като почнеш от твоето семейство, после клана, племето. Бедуинът казва: „Аз и брат ми срещу братовчеда. Аз, брат ми и братовчеда срещу чужденеца!”
Това, което ти никога не трябва да правиш в пустинята, е да позволиш някой да ти налага да правиш отстъпки. В този свят на вълци – единаци, всеки, който изглежда като хилава овца, е в смъртна опасност. „Нека те мразят!Важното е, да се страхуват от теб!”
„Страхът е ръка, която легне ли ти на рамото, с нищо не можеш да я отместиш.”
Бедуините са чистокръвната арабска аристокрация и до наши дни.
Сега в разказа влиза една лейди… от английското разузнаване.
Ибн Сауд я нарича Ал Хатун, „госпожата”. Възхищението му е разбираемо, дотогава той не е виждал европейци, та камо ли незабулена, свободна жена.Петдесетгодишната англичанка говори свободно френски, немски, пише и чете арабски и персийски, с нелош турски. Дъщеря на една от най-богатите фамилии в Лондон. Обиколила Сирия, Леванта, Месопотамия, стига до Джеда и Рияд. Завистливите и колеги в Арабското бюро в Кайро казват, че е „кучка”, „адска лъжкиня”, „плоскогърда жена-мъж”, „ужасът на пустинята”, „световната скитница”. Името и е Джъртрууд Бел.
В донесение, директно до министър-председателя Чърчил, тя пише: „Ибн Сауд, около четиридесетгодишен, политик, вожд и разбойник, като че ли най-добре илюстрира епохата. Мъж с великолепна физика, над метър и деветдесет, ярко се отличава от типичните номади, има самочувствието на човек, свикнал да командва. Арабски аристократ, със силно очертан орлов профил, чувствени ноздри, месести устни, издължено лице, силни челюсти, остра брадичка. Ръцете му са финни, с дълги пръсти… Излъчва студенината, отстранеността и увереността на древна порода хора. Оскъдни жестове, бавна, лъчезарна усмивка и разучаващ поглед изпод полуспуснати клепачи…Сред бедуините вървят легенди за неговата сила като ездач, за смелостта, за мъдростта му, безприкословно му се подчиняват. Такива хора са рядкост навсякъде…”
/Англичаните имат традиция в такива разузнавателни доклади. Сър Исайя Бърлин, когато немците са пред Сталинград, 42-ра, се среща в Москва с руските поети Борис Пастернак и Ана Ахматова. Неговият, четиридесет страници доклад, за идеите и личностите на руската интелигенция, е сред най-хубавото в прозата на 20-ти век. И Чърчил го чете в бункера си, в Лондон, докато в градината падат немските бомби…/
Ибн Сауд отглежда камили, прибира реколтата от фурми в околностите на Рияд и взема такса от хаджиите в Мека и Медина. По тогавашните мерки, той е бедняк. Няколко кутийки скъпоценни камъни, сандъци златни суверени, индийски рупии и големи, сребърни талери с образа на Мария-Терезия.
Тогава, в звездния час на българската история, Фердинанд ще обяви независимост, ние имаме няколкостотин хилядна армия и „българската идея” изглежда на една ръка разстояние. Но ние загубихме 20-ти век и колебливо влизаме в следващия.
На 18 септември 1932 година, Абдул Азис бин Сауд, който е бил принц и султан, винаги шейх и имам, обявява новото име на неговото кралство- Кралство на Саудитска Арабия. Така, на 52 години, той подарява на фамилията си една земя колкото пет Франции. Любопитно – Москва, Кремъл първи го признават.
Днес, Саудитска Арабия, 25 милиона души, годишен брутен продукт около трилион долара, десета икономика в света, е управлявана от същото семейство, от внуците и правнуците на същия Ибн Сауд. Крал е Абдула бин Абдул Азис, 87 годишен, който наследи брат си Фахд. Казват, че баща му го учил да ходи бос, да става два часа преди разсъмване, да яде малко и да язди конете без седло.
А принц Бандар, син на неговия брат Султан, след като десетилетия бе посланик във Вашингтон, сега ръководи съвета за национална сигурност на Кралството, нещо като саудитски Кисинджър. Макар че, в Съединените щати го наричат Бандар Буш, защото 41-ят и 43-ят президенти го обичали и приемали в семейството си като свой син.
На всеки долар, изразходен от Съединените щати във войната в Афганистан, против Съветския съюз, саудитците дават по два. Милиарди долари. Майстор на интригата, принц Бандар прониква в семейството на президента Рейгън, става най-близък довереник на неговата съпруга Нанси и я съветва кой министър да уволни, кой да назначи. Така, на ключови постове в правителството идват хора, удобни на Бандар. Заедно с Нанси създават списък от „слабаци” и „нелоялни” на нейния съпруг. По внушение на Бандар, тя „назначава” министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър и е готова да „шутира” самия държавен секретар Джордж Шулц.
Саудитска Арабия иска да купи от Съединените щати изтребители F-15. Разбираемо е, израелското лоби, което има огромно влияние в правителството и Конгреса, пречи. Комитетът за израело-американско приятелство, IPAC / за който по-късно Колин Пауъл ще каже направо, че е по-могъщ в определяне на външната политика от самия държавен секретар/, не дава и дума да се издума. Слагат категорично вето на саудитските искания. Какво прави принц Бандар? Повече от трилион долара саудитски пари са в американски банки. Бандар иска разрешение от краля да изтегли от банката на Дейвид Рокфелер,Chase Manhattan, двеста милиона долара. За да го буквално „рекетира”!
„На следващия ден”,спомня си Бандар,”Дейвид Рокфелер ми телефонира в осем сутринта. Аз още спя. Ха-ха. Звъни ми в девет. Аз съм зает. Звъни ми в десет. Аз съм излязъл. В четири следобяд от рецепцията ми казват- г-н Рокфелер е в лобито и незабавно иска да Ви види.Кажете му, че съм на среща. Като свърша, ще му се обадя. И го държах в лобито още два часа, не го приех и помолих да му предадат, че съм страшно притеснен, трябва да осигуря гласовете на конгресмените за сделката с изтребителите . Отивам в Конгреса за да се боря за всеки глас.”
Тогава Рокфелер услужливо предлага „Ще стоя във Вашингтон, докато не уредя всички гласове, които искате”.
„ И три дни поред той ми телефонираше за да ми каже, тоя сенатор е с нас, и този, и този…След като ми докара двама сенатори отгоре, над обещаното, наредих на финансовото министерство да върне в банката му двестата милиона”.
С Горбачов е много по-брутален.
„Седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна! „Вижте, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство”, казвам. Горбачов продължава да плещи.” Знам всичко какво правите там. Харчите двеста милиона годишно в Афганистан”. Прекъснах го, „Стоп! Опасно е когато лидера на една свръхсила има неверна информация. Слушайте внимателно, моля Ви. Ние не харчим двеста, харчим петстотин милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари. И винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки, докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното – човешки животи и престиж!””
Горбачов клеква. ”Искам да говоря с Вас насаме”. На четири очи думите му са „Ако не ни насилвате и унижавате, ако не ни забиете нож в гърба, ние ще се изтеглим. Може да кажете на краля, че до март, догодина, аз ще напусна Афганистан.”
За елементарния анализатор, принцът изглежда като американска марионетка. Това е толкова куха схема, колкото изгражданият десетилетия от световните пропагандни централи образ на Бин Ладен.
Саудитците никога не са били колонизирани от Европа, никога не са били завземани от кръстоносци или други неверници. Саудитска Арабия е зоната на Пророка, място на свещените Мека и Медина, което означава тежки отговорности и огромно влияние сред милиард и триста милиона жители на планетата, които изповядват Исляма. И това е единствената модерна държава, която е създадена чрез Джихад, свещена война.
Днес те купуват оръжия, не принципи. Съединените щати са гарант и протектор на Саудитската държава. Сключили са съюз, защото им е изгоден. Но утре? Саудитците могат безмилостно да ги изоставят. „От днес вие сте Уругвай, а ние сме си ние. Всеки по своя път!” заплашвал ли е крал Абдула. В момента, когато президентът Буш го води като малко дете за ръка в имението му Кроуфърд, Тексас.
Крал Абдула гледа с подозрение Обама и не му вярва.Той предаде Мубарак, значи утре може да предаде и тях. Каза му „Отсечи главата на змията!”/ змията е Иран, разбира се/. Тази година се отваря един прозорец, който би трябвало да се затвори до октомври. Обама би могъл да удари Иран през май или последно преди изборите, за да покаже, че не е „мек”. Защото ако той позволи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, „господарите на Вселената”, както на шега се наричат едни хора помежду си, ще го изведат от Белия дом. И принц Бандар ще помогне за това.
Миналата година Китай купи за пръв път повече петрол от Близкия изток, отколкото Съединените щати- 100 милиона тона срещу 95.
За сведение, най-блестящата тайна операция на принц Бандар – отива в комунистически Китай, с който саудитите нямат и дипломатически отношения, признават само Тайван. Предлага милиарди долари, за да купи от тях най-мощните ракети на Китай – CSS-2.
Най- далекобойните, с най-голям тонаж, предназначени да носят само ядрени заряди. И този човек, хиляда процентов антикомунист, супер ястреб на Исляма, убеждава китайското ръководство, с не знам какви и до ден днешен секретни аргументи, да му продадат най-доброто което имат. И да запази цялата операция в тайна от американците! Да ги пренесе от Китай в Саудитска Арабия, да им направи силози и да излъже американските спътници! В страна, която гъмжи от хиляди американски фирми, съветници, шпиони, МОСАД, ЦРУ. И накрая, гледайки ги невинно в очите, примигвайки, да каже „Извинявайте момчета, сбърках”. Но да си запази ракетите. И то в разгара на Студената война!
Предстои основно пренареждане на главните играчи в Близкия изток. Ще останат Турция, Иран, Израел – все по-изолиран, Саудитска Арабия, Египет. И без да си пророк / няма нищо по-патетично от журналиста-пророк/ може да предвидиш един век, във който ядреното оръжие ще падне ниско като цена, може би един 20 килотона заряд няма да струва повече от изтребител втора ръка. Ще го притежават още десетки държави, частни неправителствени организации, отделни лица. И ако през 20-ти век атомната бомба бе гарант на световния мир, то през 21-ви с него ще разчистват задръстената канализация на планетата.
