Уинстън Чърчил нарича 1945 “ отвратителна година”.Страхува се,
че “ краят на тая война май ще се окаже много по-разочароващ, отколкото предишната”. Фау-2 продължават да бомбардират Лондон.Хитлер избива 80 хиляди американци в Ардените. Айзенхауер и Монтгомъри не могат да се понасят дотолкова, че американският главнокомандващ се съмнява , дали може да нареди на който и да е от генералите си да изпълнява заповедите на англичанина.
Вермахтът има 300 дивизии, без да се броят още 16 унгарски и 4 италиански.На източния фронт 185 дивизии и 21 бригади, общо 3 милиона и 700 хиляди, с 56 хиляди оръдия, 8 хиляди танка и 4 хиляди самолета – това е все още много добра армия, изключително опитна, през януари 45-та доказва, че може да води настъпателни операции като жестоко наказва Червената армия в Унгария. Съветите имат срещу тях 7 милиона, 110 хиляди оръдия, 12 хиляди танка и 15 хиляди самолета.
На запад, срещу англичаните и американците, Хитлер оставя само 1 милион и 900 хиляди.
В началото на 1945 година, между Червената армия и англо-американските войски има повече от 1000 километра. И Берлин, с Хитлер вътре, е точно по средата.Но месец война и положението кардинално се променя.В края на януари, Червената армия е на 60 километра от бункера на фюрера.
В желанието си да надбяга болшевиките в спринта до Берлин и радикално да съкрати войната, Чърчил взема решение,което погледнато от днес,февруари 2005 година, изглежда емоционално и безотговорно. Дава пълна свобода на маршала на авиацията Харис, да хвърли 1200 бомбардировачи върху Берлин и ред източногермански градове. Изгаря Дрезден ( жертвите са повече, отколкото от атомната бомба над Хирошима). После се разколебава: “Превземаме руини.Напълно опустошена земя… Разрушаването на Дрезден е сериозен въпрос за това какво и защо бомбардираме?…Какво ще остане между снеговете на Русия и белите скали на Дувър?”
Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил приемат предложението на Йосиф Сталин да се срещнат в Крим, от 4-ти до 11-ти февруари, за да обсъдят заедно по-нататъшната координация на военните действия и бъдещето на мира в света.
Рузвелт излита от Малта на своята “свещена крава” ( кодовото наименование на президентския “Дъглас”) в една съботна сутрин на 3-ти февруари,45-та и каца на съветски военен аеродром,в никому неизвестното градче Саки.Качват го на един “Пакард” и шест часа пътуват по изровен от снаряди планински път. Пристигат в Ялта.Наоколо изгорени дървета, разрушени къщи, танкове, брониран влак .Настаняват президента в Ливадийския дворец, някогашната лятна резиденция на Николай ІІ.Немците при отстъплението си са задигнали всичко, включително клозетните чинии и бравите на вратите.Дъщерята на Рузвелт, Ана, която го придружава, се оплаква, че дюшека е тънък, пружината я убива и май има въшки.
Чърчил е във форма, “пие кофи кавказко шампанско, което би съсипало здравето на който и да е друг нормален човек”.Огромната му делегация, едва ли не цялото външно министерство,заема двореца на княз Воронцов,построен между другото от английски архитект .
Хари Хопкинс ( близък съветник на Рузвелт ),е прав когато казва, че “ И десет години да търсиш, не би могъл да намериш по-лошо място за среща от Ялта!”. До вчера огнева линия, окоп и гробище, днес сградите са обезпаразитени, от Москва са докарани мебели и когато англичаните недоволстват, че няма резенчета лимон за джина, им докарват цяло, обсипано с плодове лимоново дърво.
Като гледа към морето и страховитите планини наоколо, Чърчил оставя за поколенията знаменитата фраза: “Ривиера на Хадес!”
Заседанията на конференцията обикновено започват между четири и пет следобед, продължават четири, пет часа ( с малка почивка – на Чърчил му трябва пилешка супа и уиски). След това започват ,в девет и трийсет обикновено, официални вечери с десетки екстравагантни тостове.
Комплиментите и оценките, които щедро си раздават, са много любопитни:
” Гледам на този свят с още по-голяма смелост и надежда, защото знам, че ме свързва искрено и сърдечно приятелство с този велик мъж, чиято слава осветява не само цяла Русия, но и цялата земя!” -Чърчил за Сталин. И отново:
“ Ние чувстваме, че имаме приятел, на когото можем да вярваме!” Как може да има толкова малко различия със Сталин. Толкова е “жалко”, че когато “Господ е създавал света”, не се е консултирал с тях, двамата.”Очевидно първата грешка на Господа”- отвръща грузинецът.
Дискутират бъдещето на Германия.Рузвелт показва карта с три окупационни зони, които той вече е начертал.”Всички сме за резчленяване, но в каква форма?”- пита Сталин.”Едно германско правителство ли ще направим, или три отделни?” Освен това, той припомня, че при предишната им среща в Техеран, Рузвелт е предложил пет Германии.”Не дойде ли времето да решим този въпрос?”
Чърчил :”За да решим проблема на 80 милиона германци, ще ни трябват повече от 80 минути.Трябват ни сериозни проучвания, не можем да се оправим тук за пет, шест дни с такъв въпрос.”
“Решението трябва да бъде взето сега!”- повтаря Сталин.
Рузвелт се отвява към своето детство, когато Германия била толкова хубава,преди да се корумпира, с Гьоте, Шилер и стария император,имала е малки полуавтономни държавички като Дармщадт и Ротенбург. ”Нямаше такава дума като Райх, хората се управляваха сами, на местно равнище.”
“Какво иска Русия?”- пита Рузвелт.
Иван Майски, съветски дипломат ( автор на наскоро разсекретения доклад “Желателните основи на бъдещия свят” ), излага съветското предложение германска работна сила да бъде отведена в Русия, за да възстанови разрушенията от войната. За две години след победата, Съветите да имат право да конфискуват добитък, заводи и каквато и да е друга нужна им собственост. И в идващото десетилетие, Германия трябва да им изплати не по-малко от 10 милиарда долара. Германската индустрия трябва да бъде намалена с 80%.
Чърчил симпатизира на страданията на руския народ, но не може да си представи, откъде ще се вземат дори и много по-малко милиарди.Това видение на една гладуваща Германия го плаши.”Ако 80 милиона германци няма какво да ядат, някой ще трябва да плати и да ги нахрани. Ако искаш коня да тегли каруцата, осигури му поне малко зоб”.
“ Конят може да се обърне и да те срита”- отвръща Сталин.
Рузвелт е категоричен, че Съветският съюз трябва да получи “максимум репарации”. Германците не могат и не трябва да имат по-висок стандарт на живот от съветските хора, но “ ние не желаем да убиваме цял един народ”. Казва , че след Версайския договор американските банкери са се втурнали да дават на Германия страшно много заеми, които после тя не им е върнала. Нека Съветите да вземат всичко – заводи, работна ръка, англичаните могат да вземат бившите германски пазари, “но да внимаваме, Германия да не ни увисне като камък на шията” .
Решават да създадат комисия по репарациите, която да заседава по-късно в Москва. Чърчил пак се заяжда. Ако се съгласи със съветските 10 милиарда, ще падне от власт.
“Никой не сваля от власт победители”- натъртва Сталин.
Тръгвайки си, на 11-ти февруари, с широка усмивка Рузвелт казва на Сталин: “ Ще се видим скоро, в Берлин!”
Те никога няма да се видят повече.
На Рузвелт му остават още няколко седмици живот.В последното си послание към Конгреса, на 25 март,1945 година, той казва: “ От добросъвестното изпълнение на междусъюзническите споразумения, постигнати в Техеран и Ялта, зависи съдбата на Съединените щати и съдбата на света за поколения напред…Ако не поемем отговорността за международно сътрудничество, ще носим отговорността за нов световен конфликт”.
А сега – да погледнем зад кулисите.
Рузвелт знае, че Англия е “напълно банкрутирала” и е твърдо решен след войната да задраска от картата Британската империя. Дразнят го консерватизма и колониализма на Чърчил.Човекът, който собственоръчно и буквално спаси американския капитализъм още в първата седмица от идването си на власт във Вашингтон е, за Уинстън Чърчил, просто един ляв президент, с когото романтичния империалист трябва да се съобразява.Когато свършва Първата световна война,Чърчил предупреждава Лойд Джордж, че може би” ще трябва да изградят отново германската армия” и “ да изправят Германия на крака отново, за да спрат болшевизма”. През април,19-та година той заявява, че зверствата на Ленин са “несравнимо по-отвратителни, отколкото на Кайзера”. “Kill the Bolshie!Kiss the Hun!” ( Убий болшевика! Целуни немеца!)
На Рузвелт му е известно, че лавината на Червената армия, която залива Европа, изцяло е обсебила Чърчил.
Според документи на ФБР, разсекретени 2002 година, Рузвелт нарежда службите да следят бившия крал Едуард VІІІ и неговата жена, заради техните “симпатии към нацизма”.На Рузвелт му е известно, че херцогинята е спала с Йоахим фон Рибентроп и вероятно му е предавала секретна информация. Той знаел за доклада на ФБР, според който, Хитлер е обещал ако победи, да възстанови на трона Едуард VІІІ и да върне жена му като кралица. Влиятелни аристократични кръгове преди войната открито подкрепят Хитлер.
И те имат приятел в лицето на американския посланик в Лондон и баща на бъдещия президент Джон Кенеди, Джо Кенеди.Че Кенеди е искал Америка да върви с Хитлер, че е правел какви ли не мръсни номера на Рузвелт в това отношение, е известно. Само че е неудобно да се пише. На 26-ти октомври, 1944 година, в Белия дом, Кенеди предупреждава Рузвелт( “тоя сакат кучи син, който уби сина ми Джо!”) буквално следното: “ Внимавай! Тая паплач около теб, хора като Сам Розенман и Хари Хопкинс, са те обградили с евреи комунисти. Те ще те отпишат от историята, ако ти не ги изгониш!Ще те обявят за некомпетентен. Ще отворят пътя за комунистическа политика! “
В правителството на Рузвелт има две категорично противостоящи линии. В български вариант, все едно да имаш двама вицепремиери,единия Жан Виденов, а другия Иван Костов.От една страна е вицепрезидентът Уолас, финансовият министър Хенри Моргентау ( Гьобелс го нарича “говорителят на световното еврейство”),неговия пръв заместник Хари Декстър Уайт. От другата страна са министърът на войната Хенри Симпсън, банкери от Уолстрийт, ръководители на големи корпорации, по-голямата част от държавния апарат.И така е навсякъде в неговата администрация.Когато генерал Маккартър превзема Япония, в неговия щаб, където има действително много комунисти, първото нещо, което правят ,е да ликвидират големите японски концерни ( така наречените зайбатцу), легализират комунистическата партия.Много левичари има и в държавния департамент във Вашингтон.През цялата 44-та и 45-та година, двете крила на Рузвелтовата администрация са се хванали гърло за гърло и водят борба на живот и смърт за курса на американската политика след войната.
”Аз съм циркаджия, никога не позволявам на дясната ми ръка да знае какво прави лявата”-хвали се Рузвелт. Любимият му стих е: “ I am the master of my fate / I am the captain of my soul” ( Господар съм на съдбата си, капитан съм на душата си ).
От 1942 година Рузвелт се опитва да си уреди отделна среща със Сталин.Предлага Аляска. Не е ли това най-голямата грешка на Сталин? Непрекъснато се отклонява, винаги подчертава, че трябва да са тримата, заедно с Чърчил.Голямата тайна е, че през 1943 година Сталин е свален от микроинсулт и няколко месеца е вън от играта. А и Чърчил непрекъснато го лъже, че предлагал на Рузвелт да признае границите на Съветския съюз от
41-ва, включително Литва, Латвия и Естония, а той отказвал.
И най-важният момент на Ялта, за който никой почти не пише- Рузвелт обещава на Сталин кредит от 4,5 милиарда долара за възстановяване на страната. Рузвелт знае, че Сталин предлага на американците огромно количество концесии, изключителни условия за американските инвестиции. Рузвелт иска да прави в болшевишка Русия пазарно стопанство.Рузвелт не е глупак, за личните си преговори със Сталин в Техеран и Ялта, той не казва нищо на кабинета си.Държи ги изолирани.Дните, които прекарал със Сталин го карат да мисли, че “има нещо в него, освен това революционното, болшевишката закваска…Може би по времето, когато е учил в Семинарията, нещо е белязало същността му с християнска почтеност.”
Сталин, християнин и джентълмен, Господи!
Първото нещо, което прави Труман когато идва на власт, е да уволни левичарите в държавния апарат.А на връщане от Постдамската конференция, праща на генерал Айзенхауер заповед да готви план за ядрена война против Съветския съюз, наречен “Тоталити”.
А Чърчил? Напускайки Ялта,пожелавайки в мир и война, маршал Сталин да продължава да води своя народ към още по-големи успехи, след грандоманските слова за Историята, с ръкй на устата прошепва на Антъни Идън:
“ Единственото, което свързва победителите е силата, с която се мразят!”
И веднага издава заповед да се събира немското оръжие и да се складира за вероятна война със Съветския съюз.През март нарежда на своите началник-щабове да подготвят операция под кодово име “Немислимо”.Става дума за война на Англия, Съединените щати,Канада, Полски експедиционен корпус и немци! Англичаните държат 10 немски дивизии военнопленници, формално разоръжени, но не разформирани, в Шлезвиг Холщайн.
Износът на сталинизъм върви с пълна сила навсякъде, където има части на Червената армия.Следват Сталинските процеси в Източна Европа и годините на маккартизъм в Съединените щати.Следва Корея,студената война и така до Горбачов.
Ами ако сърцето на Рузвелт беше издържало още един мандат, да кажем до 50-та година, какво щеше да се случи?
Какви банални неща – едно болно сърце, една грузинска семинария…
